29.СУРА АЛ-АНКАБУТ

(ПАЯКЪТ)

Меканска, с изключение на знамения от 1 до 14, които са медински. Съдържа 69 знамения.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

1. Алиф. Лам. Мим.

2. Нима хората смятат, че ще бъдат оставени да казват: “Повярвахме!”, без да бъдат изпитвани?

3. Вече изпитахме онези преди тях. Аллах знае кои говорят истината и знае лъжците.

4. Или онези, които вършат злини, смятат да ни убягнат? Колко лошо отсъждат!

5. За който се надява да срещне Аллах –срокът от Аллах непременно ще настъпи. Той е Всечуващия, Всезнаещия.

6. А който се бори, единствено за себе си се бори. Аллах не се нуждае от световете.

7. А които вярват и вършат праведни дела, непременно ще отмахнем от тях провиненията им и ще им въздадем според

най-хубавото от онова, което са извършили.

8. И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си. А ако те принуждават да съдружаваш с Мен онова, за което

нямаш знание, не им се покорявай! Към Мен е вашето завръщане и Аз ще ви известя какво сте вършили.

9. А които вярват и вършат праведни дела, непременно ще ги въведем сред праведните.

10. Някои хора казват: “Повярвахме в Аллах!”, но ако пострадат в името на Аллах, сторват изпитанието от хората да е

като мъчението от Аллах. А когато дойде подкрепа от твоя Господ, казват: “Ние бяхме заедно с вас!” Нима Аллах не знае

най-добре това, което е в гърдите на създанията?

11. Наистина Аллах знае вярващите и знае лицемерите.

12. Неверниците казват на вярващите: “Следвайте нашия път и ние ще понесем прегрешенията ви!” Ала не ще понесат

нищо от прегрешенията им. Те са лъжци.

13. Наистина те ще носят своето бреме и друго бреме заедно със своето, и ще бъдат питани в Деня на възкресението за

това, което са измисляли.

(В предходното знамение се казва, че неверниците не ще понесат възмездието за чужд грях, а сега се добавя, че ще

понесат и греховете на отклонилите се от правия път. Тук не съществува противоречие. Когато двете знамения се

разглеждат като цялост, става ясно, че на никого не е по силите да опрости чужд грях, дори ако реши да отговаря за

делата на друг човек. Онези, които отклоняват от правия път, ще понесат многократно по-голямо наказание, но и

онези, които са се заблудили, не ще бъдат освободени от отговорност.) 14. И изпратихме Нух при неговия народ, и той прекара сред тях хиляда години без петдесет. И ги грабна потопът, както

угнетяваха.

15. И спасихме него и обитателите на Кораба, и го сторихме знамение за световете.

16. И [изпратихме] Ибрахим, който рече на своя народ: “Служете на Аллах и бойте се от Него! Това е най-доброто за

вас, ако проумявате.

17. Служите не на Аллах, а само на идоли, и измисляте лъжа. Тези, на които служите вместо на Аллах, не могат да ви

дадат препитание, затова от Аллах търсете препитанието, на Него служете и Му бъдете признателни! При Него ще

бъдете върнати.”

18. И ако взимате за лъжа, то и други общности преди вас взимаха за лъжа. Дълг за Пратеника е само ясно да оповести.

19. Не виждат ли как Аллах начева творението, после го повтаря? За Аллах това е лесно.

20. Кажи: “Вървете по земята и вижте как Той начева творението! Така Аллах ще го пресъздаде в отвъдния живот.

Аллах за всяко нещо има сила.

21. Наказва Той когото пожелае и помилва когото пожелае, и при Него ще бъдете върнати.

22. И не можете да възпирате нито на земята, нито на небето. И освен Аллах нямате нито покровител, нито избавител.”

23. А които не вярват в знаменията на Аллах и в срещата с Него, тези ще изгубят надежда за Моето милосърдие и за тях

ще има болезнено мъчение.

24. И отговорът на народа му бе само да кажат: “Убийте го или го изгорете!” А Аллах го спаси от Огъня. В това има

знамения за хора вярващи.

25. И рече: “Вместо Аллах приехте идоли само заради приятелството между вас в земния живот. После, в Деня на

възкресението, ще се отричате един от друг и ще се проклинате един друг. В Огъня ще стоите и не ще имате

избавители.”

26. И му повярва Лут, и рече: “Аз ще се преселя при своя Господ. Той е Всемогъщия, Всемъдрия.”

(Лут е братов син на пророка Ибрахим и тъй като сам е пророк, трудно е да допуснем, че е бил неверник, а после е

повярвал. В знамението се посочва, че първият, който признал Ибрахим за пророк, е Лут, мир нему. Казват, че

Ибрахим тръгнал от село Куса, вероятно родното му място, придружен от съпругата си Сара и пророка Лут.

Запътил се към Харан, оттам отишъл в Дамаск и накрая в Палестина. Лут се спуснал на юг към място, наречено

Содом. Знамението се тълкува според това предание, но може да се схване и в смисъл, че той намерил подслон при

своя Господ.)

27. И го дарихме с Исхак и Якуб, и отредихме за потомците му пророчеството и Писанието, и го възнаградихме в

земния живот. И в отвъдния е сред праведниците.

28. И [изпратихме] Лут, който рече на своя народ: “Вие вършите скверността. Не ви изпревари в това никой народ.

29. Нима при мъжете ходите и дебнете по пътищата, и вършите отреченото там, където се събирате!” А отговорът на

народа му бе само да кажат: “Донеси ни мъчението на Аллах, ако говориш истината!”

30. Каза: “Господи, подкрепи ме срещу хората, сеещи развала!”

31. И когато Нашите пратеници [–ангели] отидоха с радостната вест при Ибрахим, казаха: “Ние ще погубим обитателите

на това селище. Неговите обитатели са угнетители.”

32. Каза: “Но сред тях е Лут.” Казаха: “Ние най-добре знаем кой е сред тях. Ще спасим него и семейството му без

неговата жена. Тя ще бъде от оставащите.”

33. И когато Нашите пратеници дойдоха при Лут, домъчня му заради тях и му прималя за тях. Казаха: “Не се страхувай

и не тъгувай! Ние ще спасим теб и твоето семейство без жена ти. Тя ще бъде от оставащите.

(Вж. 11: 77. Пратениците дошли, преобразени като хора. Пророкът Лут не могъл да разбере, че това са ангели. Имали

вид на нежни юноши и той се разтревожил, да не би неговите сънародници да се държат непристойно с тях. Тогава

ангелите се намесили.)

34. Ще стоварим върху обитателите на това селище напаст от небето, защото са нечестивци.”

35. И оставихме от това ясен знак за хора проумяващи.

36. И при мадйанитите брат им Шуайб... И каза: “О, народе мой, служете на Аллах и се надявайте на Сетния ден, и не

сейте по земята развала!”

37. Но го взеха за лъжец и ги обхвана сътресението, и осъмнаха безжизнени в домовете си.

38. И [погубихме също] адитите, и самудяните... Това ви се изясни от [руините на] жилищата им... И сатаната разкраси

за тях делата им, и ги възпря от пътя, въпреки че бяха прозорливи.

39. И Карун, и Фараона, и Хаман... Муса дойде при тях с ясните знаци, но те се възгордяха на земята. Ала не ни

убягнаха.

40. И всекиго сграбчихме заради неговия грях. Срещу някои пратихме ураган, а някои обзе Викът, а някои сторихме

земята да ги погълне, а някои удавихме. Не Аллах ги угнетява, а те сами себе си угнетяват.

41. Онези, които взимат за покровители други освен Аллах, приличат на паяка. Той си прави дом, но най-слабият от

домовете е домът на паяка, ако проумяват.

42. Каквото и да зовете вместо Него, Аллах го знае. Той е Всемогъщия, Всемъдрия.

43. Даваме Ние тези примери на хората, но ги проумяват само знаещите.

44. Аллах сътвори небесата и земята с мъдрост. В това има знамение за вярващите.

45. Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И отслужвай молитвата! Молитвата предпазва от покварата и от

отреченото. Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.

46. И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете:

“Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему

отдадени.”

47. И така низпослахме на теб Книгата. Онези, на които дадохме Писанието, вярват в нея, а и някои от тези вярват в нея.

Само неверниците отричат Нашите знамения.

48. Преди нея ти нито книга можеше да четеш, нито да пишеш с десницата си. Иначе празнодумците щяха да се

усъмнят.

(Тук се разкрива истината за “неграмотността” на Пророка в буквалния смисъл това, че не владее четмото и

писмото. След като дори за неграмотния Пророк твърдят, че си е съчинил Корана и отричат очевидни чудеса, съдружаващите биха имали повече основания за своите клевети, ако Пратеника на Аллах, мир нему, можеше да чете и

пише.)

49. Да, това са ясни знамения, запечатани в сърцата на дарените със знание. Само угнетителите отричат Нашите

знамения.

50. И рекоха [неверниците]: “Защо не му бяха низпослани и други знамения от неговия Господ?” Кажи: “Знаменията са

само от Аллах, а аз съм само явен предупредител.”

51. Не им ли бе достатъчно, че ти низпослахме Книгата, която се чете пред тях? В това има милост и поучение за хора

вярващи.

52. Кажи: “Достатъчен e Аллах за свидетел между мен и вас. Той знае всичко на небесата и на земята.” А които вярват в

лъжата и не вярват в Аллах, те са губещите.

53. И искат от теб [о, Мухаммед] да ускориш мъчението. И ако нямаше определен срок, мъчението щеше да ги сполети.

А то ще ги връхлети внезапно, без да усетят.

54. И искат от теб да ускориш мъчението. А Адът обгръща неверниците

55. в Деня, когато мъчението ще ги обхване отгоре и изпод краката им. И ще каже Той: “Вкусете онова, което сте

вършили!”

56. О, Мои вярващи раби, обширна е земята Ми, затова където и да сте, единствено на Мен служете!

(Смята се, че това знамение било низпослано за подложените на мъчения мекански мюсюлмани. То призовава към

преселване там, където служенето на Аллах може да се извършва в безопасност и на спокойствие. Пратеника на

Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: “Който се пресели от едно място на друго в името на

религията, той е заслужил Рая.”)

57. Всеки човек ще вкуси смъртта. После при Нас ще бъдете върнати.

58. Които вярват и вършат праведни дела, ще ги настаним във висините на Рая, сред който реки текат. Там ще

пребивават вечно. Как прекрасна е отплатата за дейните,

59. които са търпеливи и на своя Господ се уповават!

60. И колко твари има, които не си набавят препитанието Аллах дава препитание и на тях, и на вас. Той е Всечуващия, Всезнаещия.

61. А ако ги попиташ кой е сътворил небесата и земята, и е подчинил слънцето и луната, ще рекат: “Аллах!” Тогава защо

биват подлъгвани?

62. Аллах увеличава препитанието комуто пожелае от Своите раби и Той му го намалява. Аллах всяко нещо знае.

63. И ако ги попиташ кой изсипва вода от небето и с нея съживява земята след нейната смърт, ще кажат: “Аллах!” Кажи:

“Слава на Аллах!” Ала повечето от тях не проумяват.

64. Този, земният живот, е само забава и игра. А Сетният дом е вечният, ако знаят.

65. И когато се качат на кораб, те зоват Аллах, предани Нему в религията. А щом Той ги спаси към сушата, ето ги пак

съдружават,

66. за да отрекат онова, което сме им дали, и за да се наслаждават, но ще узнаят...

67. Не виждат ли, че Ние сторихме [Мека] свещено, сигурно място, а хората около тях биват похищавани? Нима в

измамата вярват, а благодатта на Аллах отричат?

68. И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах и взима за лъжа истината, когато дойде при него?

Нима не е в Ада мястото на неверниците?

69. А които се борят в Наше име, непременно ще ги водим по Нашите пътища. Аллах е с благодетелните.